Nov 8, 2020, 5:58 PM

Задушница

  Poetry
932 6 3

 

Идват си в къщата нашите мъртви.
Сядат на масата сложена мълком.
Гледат ни дълго  вътре в душите,
дето тъгата бездомна се скита. 
Скръбни им пълним празните чаши.
Кротко подреждаме болките наши.
Спомени, радости, мили любови...
всичко е тук ... преживяно отново.
Молим се те да ни пазят и чакат.
Щом на последната гара спре влакът.
Нашите мъртви с цветя на перона
да ни посрещнат ...Да тръгнем по склона
там, към Върха , дето Господ живее.
И с любовта си във мрака да греем.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...