2 нояб. 2007 г., 14:23

Задушница

1.3K 1 20

 

                                  Задушница

 

                                  Ден за помен.

                                  Миг до чертата.

                                  Ние оттук, те оттатък.

                                  Паля свещта.

                                  Тук съм, до чертата,

                                  чакам те, мамо, ела.

                                  Ще хапнем, ще пийнем -

                                  такъв е редът.

                                  Аз отсам, ти оттатък.

                                  Гори свещта.

                                  Ще вкусиш от хляба

                                  на моята болка,

                                  оттатък смъртта.

                                  Ще пийна отново глътка

                                  майчина обич,

                                  отсам съм сама.

                                  Преливам сълза след сълза.

                                  Догаря свещта.

 

                                  Снимката ти ще целуна,

                                  ти чрез вятъра ще ме погалиш.

                                  Тихичко ще прошуми надеждата,

                                  че тук със теб сме се видяли...

                                 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Магдалена Костадинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...