2 нояб. 2007 г., 14:23

Задушница

1.3K 1 20

 

                                  Задушница

 

                                  Ден за помен.

                                  Миг до чертата.

                                  Ние оттук, те оттатък.

                                  Паля свещта.

                                  Тук съм, до чертата,

                                  чакам те, мамо, ела.

                                  Ще хапнем, ще пийнем -

                                  такъв е редът.

                                  Аз отсам, ти оттатък.

                                  Гори свещта.

                                  Ще вкусиш от хляба

                                  на моята болка,

                                  оттатък смъртта.

                                  Ще пийна отново глътка

                                  майчина обич,

                                  отсам съм сама.

                                  Преливам сълза след сълза.

                                  Догаря свещта.

 

                                  Снимката ти ще целуна,

                                  ти чрез вятъра ще ме погалиш.

                                  Тихичко ще прошуми надеждата,

                                  че тук със теб сме се видяли...

                                 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Магдалена Костадинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...