Как искам аз да съм Шехерезада
и нощем приказки да ти разказвам.
Без слова - с плътта да ги предсказваш.
В очите ти - да бъда вечно млада.
Пленен да бъдеш от измислици.
Дали пък няма приказки вълшебни.
Очите плуват в сълзи и се смеят,
в мига на нашите премислици.
Ех, мъка наша си без аргументи
и пием - питието на забравата.
А залезът дано, дано е царствен,
забравата - учудена и бледна!