29.11.2007 г., 9:11

Заедно

824 0 18
Как искам аз да съм Шехерезада
и нощем приказки да ти разказвам.
Без слова - с плътта да ги предсказваш.
В очите ти - да бъда вечно млада.

Пленен да бъдеш от измислици.
Дали пък няма приказки вълшебни.
Очите плуват в сълзи и се смеят,
в мига на нашите премислици.

Ех, мъка наша си без аргументи
и пием - питието  на забравата.
А залезът дано, дано е царствен,
забравата - учудена и бледна!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...