Nov 29, 2007, 9:11 AM

Заедно

  Poetry » Love
826 0 18
Как искам аз да съм Шехерезада
и нощем приказки да ти разказвам.
Без слова - с плътта да ги предсказваш.
В очите ти - да бъда вечно млада.

Пленен да бъдеш от измислици.
Дали пък няма приказки вълшебни.
Очите плуват в сълзи и се смеят,
в мига на нашите премислици.

Ех, мъка наша си без аргументи
и пием - питието  на забравата.
А залезът дано, дано е царствен,
забравата - учудена и бледна!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...