Nov 29, 2007, 9:11 AM

Заедно 

  Poetry » Love
690 0 18
Как искам аз да съм Шехерезада
и нощем приказки да ти разказвам.
Без слова - с плътта да ги предсказваш.
В очите ти - да бъда вечно млада.

Пленен да бъдеш от измислици.
Дали пък няма приказки вълшебни.
Очите плуват в сълзи и се смеят,
в мига на нашите премислици.

Ех, мъка наша си без аргументи
и пием - питието  на забравата.
А залезът дано, дано е царствен,
забравата - учудена и бледна!

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??