Заедно
Прекрасно беше, аз и ти,
почти сами под летните звезди!
Идилия, мечта, съдба!
Държеше ангел моята ръка!
И всяка дума сближаваше ни още...
Бушуваха желания горещи!
Сън е и мечта!
Чувах твоята душа!
А тя ми пееше любовна песен,
за палатка и звезди на есен,
за скромен и уютен дом,
за тиха радост и любовен стон.
А моята, на теб пък проговори,
за сила и подкрепа, за небесните простори...
И двамата като залепени,
слушахме сърцата възхитени!...
Беше хубаво, нали?!
Но пък свърши, ех уви!
Но нова среща се задава,
магията ни продължава!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Добромир Иванов Все права защищены
