Dobr_1 (Добромир Иванов) Dobr_1 (Добромир Иванов)
9 194
Jul 14, 2024, 8:53 AM

Заедно

  Poetry » Love
570 2 2

 

Прекрасно беше, аз и ти, 
почти сами под летните звезди!
Идилия, мечта, съдба!
Държеше ангел моята ръка!

 

И всяка дума сближаваше ни още...
Бушуваха желания горещи!
Сън е и мечта!
Чувах твоята душа!

 

А тя ми пееше любовна песен,
за палатка и звезди на есен,
за скромен и уютен дом,
за тиха радост и любовен стон.

 

А моята, на теб пък проговори,
за сила и подкрепа, за небесните простори...
И двамата като залепени,
слушахме сърцата възхитени!...

 

Беше хубаво, нали?!
Но пък свърши, ех уви!
Но нова среща се задава,
магията ни продължава!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Добромир Иванов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0