Заедно
Прекрасно беше, аз и ти,
почти сами под летните звезди!
Идилия, мечта, съдба!
Държеше ангел моята ръка!
И всяка дума сближаваше ни още...
Бушуваха желания горещи!
Сън е и мечта!
Чувах твоята душа!
А тя ми пееше любовна песен,
за палатка и звезди на есен,
за скромен и уютен дом,
за тиха радост и любовен стон.
А моята, на теб пък проговори,
за сила и подкрепа, за небесните простори...
И двамата като залепени,
слушахме сърцата възхитени!...
Беше хубаво, нали?!
Но пък свърши, ех уви!
Но нова среща се задава,
магията ни продължава!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Добромир Иванов Всички права запазени
