16 авг. 2023 г., 06:59

Загива добро 

  Поэзия
247 3 5

Гавроши, хора незадаващи въпроси...

отнесени, някак безгрижни, но смъртни

получили видение... за какво?

Оргия, тъма, мирис на гнило.

 

Съдбата, да, тя усмихва се криво.

Човекът, вмирисал надежда горчива,

забавил мисъл, погубил светлината,

на чисто извадил на дявола душата.

 

Проклина, с пръст сочи, кого?

Виновникът трупа от злото какво?

Хора умират, ражда се зло...

потеря от мисли, загива добро.

© Ангел Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много се радвам ,Приятели че оценихте скромния ми стих и споделихте мисли,чувства и още нещо наречено ,любов...Благодаря ви,докоснахте сърцето ми!Нека ,Бог бъде винаги със вас...Обичам ви!
  • Актуален стих, Ачо!
    Злото никога не спи. Но,... и доброто никога не почива...Поздравявам те!
  • Така е, Ангеле! Обобщаваща картина на случващото се в света днес! Много години и поколения ще са нужни, за да се промени светът към по-добро! Поздравления за стиха!
  • Много е хубаво, Ачо!
    Браво!
  • Разтърсващо стихотворение ни поднасяш, Ачо!
    Всеки негов ред буквално разстрелва със своеобразна сентенциалност. Например:

    "Съдбата, да, тя усмихва се криво.
    Човекът, вмирисал надежда горчива,
    забавил мисъл, погубил светлината,
    на чисто извадил на дявола душата."

    Поздравление!
Предложения
: ??:??