Гавроши, хора незадаващи въпроси...
отнесени, някак безгрижни, но смъртни
получили видение... за какво?
Оргия, тъма, мирис на гнило.
Съдбата, да, тя усмихва се криво.
Човекът, вмирисал надежда горчива,
забавил мисъл, погубил светлината,
на чисто извадил на дявола душата.
Проклина, с пръст сочи, кого?
Виновникът трупа от злото какво?
Хора умират, ражда се зло...
потеря от мисли, загива добро.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up