Гавроши, хора незадаващи въпроси...
отнесени, някак безгрижни, но смъртни
получили видение... за какво?
Оргия, тъма, мирис на гнило.
Съдбата, да, тя усмихва се криво.
Човекът, вмирисал надежда горчива,
забавил мисъл, погубил светлината,
на чисто извадил на дявола душата.
Проклина, с пръст сочи, кого?
Виновникът трупа от злото какво?
Хора умират, ражда се зло...
потеря от мисли, загива добро.
© Ангел All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
