ЗАГОВЕЗНИ
Искам прошка!
Защото съм грешен пред тебе
и отлично разбирам, че пак ще греша.
Вън е зима, вън вятърът свири на гребен
и душата ми мръзне без твойта душа.
Ще простиш ли отново, за кой ли път вече?
Аз на себе си всичко отдавна простих!
Вън е тъмно сред зимната мартенска вечер,
само прошката свети в безмълвния стих.
Вън е мрак като в черната съвест на грешник
и не светят звездите по нощния свод. ...