severianin (Валентин Чернев)
417 677
17.03.2013 г., 11:07 ч.

Заговезни 

  Поезия
1291 0 5

 

ЗАГОВЕЗНИ

 

 

Искам прошка!

Защото съм грешен пред тебе

и отлично разбирам, че пак ще греша.

Вън е зима, вън вятърът свири на гребен

и душата ми мръзне без твойта душа.

 

Ще простиш ли отново, за кой ли път вече?

Аз на себе си всичко отдавна простих!

Вън е тъмно сред зимната мартенска вечер,

само прошката свети в безмълвния стих.

 

Вън е мрак като в черната съвест на грешник

и не светят звездите по нощния свод.

Тези празници скромни са тъжни и смешни,

както тъжен е целият смешен живот.

 

Искам прошка!

Прости ми за всичко, с което

без да искам дори съм ранил твоя ден.

Аз съм грешник.

И твоята прошка ще свети

като тихо кандило дълбоко у мен.

 

Ти ответната прошка не искай от мене –

за какво да простя,

ти в какво съгреши?

Ти си ласка и грижа, любов и търпение...

Прошка искат сгрешилите в нещо души.

 

Аз дълга си дори не броя, не пресмятам

– аз съм вечният грешник и вечен длъжник –

но когато си тръгнем със теб от земята,

но когато настъпи последният миг,

 

и след тебе дори

ще остане да свети,

туй от тебе, което докрай съхраних,

туй, което успях да запазя в куплети,

най-нетленното,

вплетено в този мой стих...

 

 

© Валентин Чернев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??