Заговезни
ЗАГОВЕЗНИ
Искам прошка!
Защото съм грешен пред тебе
и отлично разбирам, че пак ще греша.
Вън е зима, вън вятърът свири на гребен
и душата ми мръзне без твойта душа.
Ще простиш ли отново, за кой ли път вече?
Аз на себе си всичко отдавна простих!
Вън е тъмно сред зимната мартенска вечер,
само прошката свети в безмълвния стих.
Вън е мрак като в черната съвест на грешник
и не светят звездите по нощния свод.
Тези празници скромни са тъжни и смешни,
както тъжен е целият смешен живот.
Искам прошка!
Прости ми за всичко, с което
без да искам дори съм ранил твоя ден.
Аз съм грешник.
И твоята прошка ще свети
като тихо кандило дълбоко у мен.
Ти ответната прошка не искай от мене –
за какво да простя,
ти в какво съгреши?
Ти си ласка и грижа, любов и търпение...
Прошка искат сгрешилите в нещо души.
Аз дълга си дори не броя, не пресмятам
– аз съм вечният грешник и вечен длъжник –
но когато си тръгнем със теб от земята,
но когато настъпи последният миг,
и след тебе дори
ще остане да свети,
туй от тебе, което докрай съхраних,
туй, което успях да запазя в куплети,
най-нетленното,
вплетено в този мой стих...
© Валентин Чернев All rights reserved.
