линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
837 12255
6 июн. 2009 г., 15:02

Загуба 

  Поэзия
944 0 20

Загуба

 

 

Ще се загубя в купчината пръст.

Невидимото някога и мен ще вземе -

така било е с всички преди нас.

Днес стискам в шепи отреденото ми време.

 

Умее светлината да събужда здрача

и пътища до кръв да изранява смелостта,

а толкова красива е човешката задача -

поява, творчество и  после вдън земя.

 

Пропуснах ли да кажа колко те обичам?

Порадвах ли се на цветята вън?

Видях ли? Осъзнах ли? Смисълът? Изтичам!

Живея - ...глътка топъл сън.

 

Червена роза следва  спомен

до камъка, до снимката, до "Онзи" свят.

Със сълзи...  няма да тревожа... -

любимите ми хора... нека спят.

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??