8 мая 2011 г., 22:57

Загубено начало

649 0 0

Всяко начало било трудно,

не беше така при тях двамата,

той трябвало да започне –

а започна първа дамата.

 

Тя направи първите стъпки,

с погледа си успя да покаже

какво я мъчило толкоз време –

и че любовта иска да докаже.

 

Любовта си има ограничения,

но какво знае сърце влюбено,

без да се досети за границите –

разбира, че началото е загубено.

 

Срещат се само лице в лице,

все едно се гледат в огледало,

отражението пречи на опита

за ново, а вече загубено начало.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никица Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...