8.05.2011 г., 22:57

Загубено начало

654 0 0

Всяко начало било трудно,

не беше така при тях двамата,

той трябвало да започне –

а започна първа дамата.

 

Тя направи първите стъпки,

с погледа си успя да покаже

какво я мъчило толкоз време –

и че любовта иска да докаже.

 

Любовта си има ограничения,

но какво знае сърце влюбено,

без да се досети за границите –

разбира, че началото е загубено.

 

Срещат се само лице в лице,

все едно се гледат в огледало,

отражението пречи на опита

за ново, а вече загубено начало.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никица Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...