8.05.2011 г., 22:57

Загубено начало

653 0 0

Всяко начало било трудно,

не беше така при тях двамата,

той трябвало да започне –

а започна първа дамата.

 

Тя направи първите стъпки,

с погледа си успя да покаже

какво я мъчило толкоз време –

и че любовта иска да докаже.

 

Любовта си има ограничения,

но какво знае сърце влюбено,

без да се досети за границите –

разбира, че началото е загубено.

 

Срещат се само лице в лице,

все едно се гледат в огледало,

отражението пречи на опита

за ново, а вече загубено начало.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никица Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...