2 дек. 2006 г., 00:24
Студено е, загъни ме с очите си топли.
Със усмивката твоя деня ми стопли.
Уморих се от безсънните, дългите нощи
и сънят все ми убягва... уви...
Докосни тишината ми със трепетни пръсти.
Разпръсни тези тъжни, наболели сълзи.
В тънки спомени мечтите предишни
в простичък вързоп завържи.
Загърни ме със нови и цветни надежди,
да извая в очите ти буйни искри
и от обич, колкото зрънце... да мога
вселена да видя във твоите очи. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация