RosilinaHesapchieva (Росилина Хесапчиева)
60 1509
12 сент. 2019 г., 15:36

Закана 

  Поэзия » Свободный стих
1713 4 5

Признавам, сбърках

с балните пантофки.

Не съм принцеса!

Изтърках

стъклените си обувки

много бързо...

Оставям ги

в контейнера,

за рециклиране

и хващам кръстопътя,

за да ме отвее вятъра.

След век,

до ден и половина

ще грабна ризата,

обшита с облаци,

на онзи, бързия -

Михаля!

От мен зависи

дали ще искам

да го стигна,

или на куково лято

ще го хвана...

Но тежко ти,

ако покрай теб премина!

Едва тогава

ще те завладее

липсата!

И дори да ме догониш,

ще прегърнеш само

изтънялата ми сянка.

© Росилина Хесапчиева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • О, Мери!!!!!!!!
  • " Изтърках стъклените си обувки много бързо.../ Оставям ги в контейнера за рециклиране"!!!!!
    Каква образност само! Поздравления, Росилина! Чакай утре моя подарък по това стихотворение, мила! ❤️
  • Благодаря, Краси! Наистина по-скоро е призив. Мери, всички знаем, че миналото трябва да се забрави, а правим ли го? Щом животът е движение по спирала, тогава и любовта е издигаща се спирала. Ако орбитите ни съвпадат, ще преминем в по-високо ниво, надявам се! Дани, благодаря за приемането и за любими!
  • Много е хубаво, Роси! В Любими!
  • Закана, а на мен ми звучи като признание...
Предложения
: ??:??