Закана
Признавам, сбърках
с балните пантофки.
Не съм принцеса!
Изтърках
стъклените си обувки
много бързо...
Оставям ги
в контейнера,
за рециклиране
и хващам кръстопътя,
за да ме отвее вятъра.
След век,
до ден и половина
ще грабна ризата,
обшита с облаци,
на онзи, бързия -
Михаля!
От мен зависи
дали ще искам
да го стигна,
или на куково лято
ще го хвана...
Но тежко ти,
ако покрай теб премина!
Едва тогава
ще те завладее
липсата!
И дори да ме догониш,
ще прегърнеш само
изтънялата ми сянка.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росилина Хесапчиева Всички права запазени
