13 февр. 2015 г., 21:09

Заклещена във птичето цвърчене 

  Поэзия » Любовная
539 0 2

Сама съм озверяла тишина,
заклещена във птичето цвърчене.
По тъмните ми ириси личат
неправилните опити летене.

Икар допива тежкото  винò.
След всяка чаша видимо доволен,
отказва се от своите крила
и става еретично земен гвоздей.

Дори и той... Дори и той мълчи,
когато по лицето ме поръсва
светената вода и завали,
а вицовете с мимиките блудстват.

Разсмива ме това, че ти мълча
и правят се очите ми разсеяни.
Разбираш ли - аз нямам свобода,
а само теб във нервите и вените.

© Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "По тъмните ми ириси личат
    неправилните опити летене."
    Поздравления за хубавото стихотворение!
  • Помитащи старт и финал в това стихотворение. Водопадна образност - пълноводна и оригинална, характерна за авторката. Последните 2 реда:

    "Разбираш ли - аз нямам свобода,
    а само теб във нервите и вените."

    са заклинателни - до степен на пълно вричане.

    Поздравление, Райна за рядко нестандартния и въздействащ поетичен текст!
Предложения
: ??:??