Заклещена във птичето цвърчене
Сама съм озверяла тишина,
заклещена във птичето цвърчене.
По тъмните ми ириси личат
неправилните опити летене.
Икар допива тежкото винò.
След всяка чаша видимо доволен,
отказва се от своите крила
и става еретично земен гвоздей.
Дори и той... Дори и той мълчи,
когато по лицето ме поръсва
светената вода и завали,
а вицовете с мимиките блудстват.
Разсмива ме това, че ти мълча
и правят се очите ми разсеяни.
Разбираш ли - аз нямам свобода,
а само теб във нервите и вените.
