Заклинание с пръчка и вятър
Пресъхна изворът!
Умря дървото
край бреговете му от сушата.
Разби се с трясък
тишината.
Едно парче във мен се сгуши.
Откършен клон
премята вятърът.
Като с вълшебна пръчка маха.
Небето, стегнато
под шапката,
на облачните мисли блясва.
Устата свих -
да не личи,
че ще заплача вместо облака.
Върни се ти!
Не ме вини,
че без да искам те прогоних!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Павлина Гатева Все права защищены
