Jul 29, 2010, 9:46 PM

Заклинание с пръчка и вятър 

  Poetry » Other
606 0 9

Пресъхна изворът!
Умря дървото
край бреговете му от сушата.

Разби се с трясък
тишината. 
Едно парче във мен се сгуши.

Откършен клон
премята вятърът.
Като с вълшебна пръчка маха.

Небето, стегнато
под шапката,
на облачните мисли блясва.

Устата свих -
да не личи,
че ще заплача вместо облака.

Върни се ти!
Не ме вини, 
че без да искам те прогоних!

© Павлина Гатева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??