Пресъхна изворът!
Умря дървото
край бреговете му от сушата.
Разби се с трясък
тишината.
Едно парче във мен се сгуши.
Откършен клон
премята вятърът.
Като с вълшебна пръчка маха.
Небето, стегнато
под шапката,
на облачните мисли блясва.
Устата свих -
да не личи,
че ще заплача вместо облака.
Върни се ти!
Не ме вини,
че без да искам те прогоних!
© Павлина Гатева All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
