Заклинание с пръчка и вятър
Пресъхна изворът!
Умря дървото
край бреговете му от сушата.
Разби се с трясък
тишината.
Едно парче във мен се сгуши.
Откършен клон
премята вятърът.
Като с вълшебна пръчка маха.
Небето, стегнато
под шапката,
на облачните мисли блясва.
Устата свих -
да не личи,
че ще заплача вместо облака.
Върни се ти!
Не ме вини,
че без да искам те прогоних!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Гатева Всички права запазени
