Заключен спомен
Как искам времето да върна
или сладостния миг, поне –
с ръцете си да те обгърна
и да останем пак насаме!
Под ключ е споменът, в сърцето –
ти вечно ще останеш там,
с теб преживяното е туй, което
със друг не мога да създам!
Когато сутрин се събуждам,
да отворя аз очи не смея,
твоя лик да не прокуждам
и да те видя все копнея!
Един ден, заедно ще бъдем двама,
аз силно вярвам, във това!
Граници за любовта, ти знаеш, няма –
ще имаме една съдба!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Pepi Petrova Все права защищены
