Заключен спомен
Как искам времето да върна
или сладостния миг, поне –
с ръцете си да те обгърна
и да останем пак насаме!
Под ключ е споменът, в сърцето –
ти вечно ще останеш там,
с теб преживяното е туй, което
със друг не мога да създам!
Когато сутрин се събуждам,
да отворя аз очи не смея,
твоя лик да не прокуждам
и да те видя все копнея!
Един ден, заедно ще бъдем двама,
аз силно вярвам, във това!
Граници за любовта, ти знаеш, няма –
ще имаме една съдба!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Pepi Petrova Всички права запазени
