PepiPetrova (Pepi Petrova) PepiPetrova (Pepi Petrova)
55 186
2 abr 2017, 23:50

Заключен спомен

570 5 6

Как искам времето да върна 

или сладостния миг, поне –

с ръцете си да те обгърна 

и да останем пак насаме! 

 

Под ключ е споменът, в сърцето –

ти вечно ще останеш там, 

с теб преживяното е туй, което 

със друг не мога да създам! 

 

Когато сутрин се събуждам, 

да отворя аз очи не смея, 

твоя лик да не прокуждам 

и да те видя все копнея! 

 

Един ден, заедно ще бъдем двама, 

аз силно вярвам, във това! 

Граници за любовта, ти знаеш, няма –

ще имаме една съдба! 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Pepi Petrova Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0