PepiPetrova (Pepi Petrova) PepiPetrova (Pepi Petrova)
55 186
2 abr 2017, 23:50

Заключен спомен

567 5 6

Как искам времето да върна 

или сладостния миг, поне –

с ръцете си да те обгърна 

и да останем пак насаме! 

 

Под ключ е споменът, в сърцето –

ти вечно ще останеш там, 

с теб преживяното е туй, което 

със друг не мога да създам! 

 

Когато сутрин се събуждам, 

да отворя аз очи не смея, 

твоя лик да не прокуждам 

и да те видя все копнея! 

 

Един ден, заедно ще бъдем двама, 

аз силно вярвам, във това! 

Граници за любовта, ти знаеш, няма –

ще имаме една съдба! 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Pepi Petrova Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0