Заключен във въпроса шепот
Какво ти бъдеще за утре
в таз зациклена държава,
която от безвратни мутри
позорно днес се управлява?
И като пъклена картина
роптането напира в мен.
Душата ми е вече синя
от ръгането със остен.
Усмивки няма по лицата.
Проблеми тонове тежат.
Днес потърпевши са децата
в този - бездушевен свят.
Превръщат ни кръвта в монети,
мечтите стрелят се с пари.
В портфейл изражда се сърцето
и с алчност вече то тупти.
Но докога така ще бъде?
Въпроса с шепот го крещя...
Ще може ли да се развъди
любов в човешката душа?
в таз зациклена държава,
която от безвратни мутри
позорно днес се управлява?
И като пъклена картина
роптането напира в мен.
Душата ми е вече синя
от ръгането със остен.
Усмивки няма по лицата.
Проблеми тонове тежат.
Днес потърпевши са децата
в този - бездушевен свят.
Превръщат ни кръвта в монети,
мечтите стрелят се с пари.
В портфейл изражда се сърцето
и с алчност вече то тупти.
Но докога така ще бъде?
Въпроса с шепот го крещя...
Ще може ли да се развъди
любов в човешката душа?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Йорданов Все права защищены
