Feb 11, 2008, 3:41 PM

Заключен във въпроса шепот

Poetry » Civic

892 1 8

Какво ти бъдеще за утре
в таз зациклена държава,
която от безвратни мутри
позорно днес се управлява?

И като пъклена картина
роптането напира в мен.
Душата ми е вече синя
от ръгането със остен.

Усмивки няма по лицата.
Проблеми тонове тежат.
Днес потърпевши са децата
в този - бездушевен свят.

Превръщат ни кръвта в монети,
мечтите стрелят се с пари.
В портфейл изражда се сърцето
и с алчност вече то тупти.

Но докога така ще бъде?
Въпроса с шепот го крещя...
Ще може ли да се развъди
любов в човешката душа?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Vrabcheto (Кирил Бачев)

Поздравявам те - за непремълчаното-казано от теб...

2008-02-11T21:49:58+02:00
lips_of_angels (Ем)

Прекрасно е!Самата реалност!Поздрав!

2008-02-11T19:51:49+02:00
didiislava (Диана Тодорова)

Хареса ми...

2008-02-11T19:14:48+02:00
Cursed (Димитрина Иванова)

Всичко може да се развъди в човешката душа-алчност,покорство,доверие,страх,но не и любов.Нея си я има още от раждането ни,често тя се задушава,а понякога си остава в скритите дълбини на сърцето,но я има.
Поздрав,много истински стих.

2008-02-11T18:14:51+02:00
Елишка (Елица Стоянова)

И да крещим и да не крещим,никой не ни чува,Вальо!
Хубав въпрос!

2008-02-11T18:13:17+02:00