6 дек. 2017 г., 18:51  

Закономерност

571 1 5

Една напълно предвидима есен
изми листата жълти по паважа
по улиците като пъстри пажове
тополите строени срещу вятъра
размахват раболепно свойте длани
приспаните си пъпки да запазят.

 

Едно припряно лято си отива
и в бързината дните разпилява
подгонва птичите ята със врява
подхвърля ги в небето модрочисто
и по огрения от слънце хребет
на планината мята снежни мисли.

 

Една такава зима се задава…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Гатева Все права защищены

Публикувано във:

Алманах Поезия 2012, с.152

В-к Уикенд 2-8.12.2017

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...