6 дек. 2017 г., 18:51  

Закономерност

573 1 5

Една напълно предвидима есен
изми листата жълти по паважа
по улиците като пъстри пажове
тополите строени срещу вятъра
размахват раболепно свойте длани
приспаните си пъпки да запазят.

 

Едно припряно лято си отива
и в бързината дните разпилява
подгонва птичите ята със врява
подхвърля ги в небето модрочисто
и по огрения от слънце хребет
на планината мята снежни мисли.

 

Една такава зима се задава…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Гатева Все права защищены

Публикувано във:

Алманах Поезия 2012, с.152

В-к Уикенд 2-8.12.2017

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...