7 мар. 2008 г., 18:34

Закрилница 

  Поэзия
606 0 10

За мен си майка. Не! Светица!

Отгледала ме от парче месо.

За други си свирепа птица,

криле разперила над своето гнездо.

 

Вървиш пред мен като лъвица,

а силите ти сякаш нямат край

и винаги е пълна моята паница,

така порастнах, имам вече собствен прайд.

 

Сега си стара, уморена антилопа,

а аз твой син - само на теория.

Хиени гледат те с прикрита неохота,

че имаш мен - господар на тази територия.

© Леонид Стоянов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??