За мен си майка. Не! Светица!
Отгледала ме от парче месо.
За други си свирепа птица,
криле разперила над своето гнездо.
Вървиш пред мен като лъвица,
а силите ти сякаш нямат край
и винаги е пълна моята паница,
така порастнах, имам вече собствен прайд.
Сега си стара, уморена антилопа,
а аз твой син - само на теория.
Хиени гледат те с прикрита неохота,
че имаш мен - господар на тази територия.
© Леонид Стоянов All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
