Закрилница
За мен си майка. Не! Светица!
Отгледала ме от парче месо.
За други си свирепа птица,
криле разперила над своето гнездо.
Вървиш пред мен като лъвица,
а силите ти сякаш нямат край
и винаги е пълна моята паница,
така порастнах, имам вече собствен прайд.
Сега си стара, уморена антилопа,
а аз твой син - само на теория.
Хиени гледат те с прикрита неохота,
че имаш мен - господар на тази територия.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Леонид Стоянов Всички права запазени
