14 янв. 2010 г., 13:19

Закуска за шампиони :)

1K 0 2

Закуска за шампиони! Да, бе!

Генномодифицирана гранула.

И викат ме с подсвирквания даже.

Но правя се, че не съм чул.

А те, двамина, ще закусват. Топло.

Той я целува по врата.

Ни виждат, ни усещат моя вопъл.

Искам истинска храна!

Наливат си кафенце, мажат здраво

върху затоплени във фурната филии.

А аз, на метър разстояние, направо

покривката да дръпна с всичките чинии...

Присламчвам се полека, как мирише...

Кило и половина кашкавала.

С два зъба заковавам и изчезвам

и бой ме чака, не похвала.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

(по истински случай написано:)

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ниела Вон Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Усмихна ме стиха ти!Поздрав!
  • Споко! Много скоро ще изчезне истинската
    и ние, заедно с любимците,
    ще водим битки за гранулирана храна!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...