Jan 14, 2010, 1:19 PM

Закуска за шампиони :)

1K 0 2

Закуска за шампиони! Да, бе!

Генномодифицирана гранула.

И викат ме с подсвирквания даже.

Но правя се, че не съм чул.

А те, двамина, ще закусват. Топло.

Той я целува по врата.

Ни виждат, ни усещат моя вопъл.

Искам истинска храна!

Наливат си кафенце, мажат здраво

върху затоплени във фурната филии.

А аз, на метър разстояние, направо

покривката да дръпна с всичките чинии...

Присламчвам се полека, как мирише...

Кило и половина кашкавала.

С два зъба заковавам и изчезвам

и бой ме чака, не похвала.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

(по истински случай написано:)

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ниела Вон All rights reserved.

Comments

Comments

  • Усмихна ме стиха ти!Поздрав!
  • Споко! Много скоро ще изчезне истинската
    и ние, заедно с любимците,
    ще водим битки за гранулирана храна!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...