Jan 14, 2010, 1:19 PM

Закуска за шампиони :)

1K 0 2

Закуска за шампиони! Да, бе!

Генномодифицирана гранула.

И викат ме с подсвирквания даже.

Но правя се, че не съм чул.

А те, двамина, ще закусват. Топло.

Той я целува по врата.

Ни виждат, ни усещат моя вопъл.

Искам истинска храна!

Наливат си кафенце, мажат здраво

върху затоплени във фурната филии.

А аз, на метър разстояние, направо

покривката да дръпна с всичките чинии...

Присламчвам се полека, как мирише...

Кило и половина кашкавала.

С два зъба заковавам и изчезвам

и бой ме чака, не похвала.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

(по истински случай написано:)

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ниела Вон All rights reserved.

Comments

Comments

  • Усмихна ме стиха ти!Поздрав!
  • Споко! Много скоро ще изчезне истинската
    и ние, заедно с любимците,
    ще водим битки за гранулирана храна!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...