Закуска за шампиони! Да, бе!
Генномодифицирана гранула.
И викат ме с подсвирквания даже.
Но правя се, че не съм чул.
А те, двамина, ще закусват. Топло.
Той я целува по врата.
Ни виждат, ни усещат моя вопъл.
Искам истинска храна!
Наливат си кафенце, мажат здраво
върху затоплени във фурната филии.
А аз, на метър разстояние, направо
покривката да дръпна с всичките чинии...
Присламчвам се полека, как мирише...
Кило и половина кашкавала.
С два зъба заковавам и изчезвам
и бой ме чака, не похвала.
(по истински случай написано:)
© Ниела Вон All rights reserved.