14.01.2010 г., 13:19

Закуска за шампиони :)

1K 0 2

Закуска за шампиони! Да, бе!

Генномодифицирана гранула.

И викат ме с подсвирквания даже.

Но правя се, че не съм чул.

А те, двамина, ще закусват. Топло.

Той я целува по врата.

Ни виждат, ни усещат моя вопъл.

Искам истинска храна!

Наливат си кафенце, мажат здраво

върху затоплени във фурната филии.

А аз, на метър разстояние, направо

покривката да дръпна с всичките чинии...

Присламчвам се полека, как мирише...

Кило и половина кашкавала.

С два зъба заковавам и изчезвам

и бой ме чака, не похвала.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

(по истински случай написано:)

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ниела Вон Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Усмихна ме стиха ти!Поздрав!
  • Споко! Много скоро ще изчезне истинската
    и ние, заедно с любимците,
    ще водим битки за гранулирана храна!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...