mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ)
969 1455
5 сент. 2012 г., 15:07

Закваска 

  Поэзия » Другая
597 0 9

Притисната до мен, разказва мама

как месеци без мене тук живя,

разбрала – пак самичка ще остане

с тревогите, които преживя!

 

Омесила е бяла, топла пита,

заквасена със майчини сълзи,

и с обич, и с тъга ведно пропита!

 

Неумолимо, времето пълзи,

не спира, тихо час след час изтича!

Прекрачило е къщния ни праг!

 

Ти знаеш, мамо, колко те обичам!...

Насън не съм бил никога сирак!

© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??