mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ)
965 1469
5 sept 2012, 15:07

Закваска 

  Poesía » Otra
574 0 9

Притисната до мен, разказва мама

как месеци без мене тук живя,

разбрала – пак самичка ще остане

с тревогите, които преживя!

 

Омесила е бяла, топла пита,

заквасена със майчини сълзи,

и с обич, и с тъга ведно пропита!

 

Неумолимо, времето пълзи,

не спира, тихо час след час изтича!

Прекрачило е къщния ни праг!

 

Ти знаеш, мамо, колко те обичам!...

Насън не съм бил никога сирак!

© МАРИАН КРЪСТЕВ Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??