Притисната до мен, разказва мама
как месеци без мене тук живя,
разбрала – пак самичка ще остане
с тревогите, които преживя!
Омесила е бяла, топла пита,
заквасена със майчини сълзи,
и с обич, и с тъга ведно пропита!
Неумолимо, времето пълзи,
не спира, тихо час след час изтича!
Прекрачило е къщния ни праг!
Ти знаеш, мамо, колко те обичам!...
Насън не съм бил никога сирак!
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
