Закваска
Притисната до мен, разказва мама
как месеци без мене тук живя,
разбрала – пак самичка ще остане
с тревогите, които преживя!
Омесила е бяла, топла пита,
заквасена със майчини сълзи,
и с обич, и с тъга ведно пропита!
Неумолимо, времето пълзи,
не спира, тихо час след час изтича!
Прекрачило е къщния ни праг!
Ти знаеш, мамо, колко те обичам!...
Насън не съм бил никога сирак!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени
