Закъсняла Любов
Защо стоиш на прага?
Влез, ще ми бъде драго!
Нали ти си моята Любов,
сега ли чу сетния ми зов?
Влез, макар и закъсняла,
не гледай с усмивка вяла!
Аз те повиках, да,
но не беше сега...
Беше преди много лета,
когато останах сама...
Но не ме чуваше ти и
напразно те търсех с очи...
А имах нужда от теб,
както от залчето хлеб!
Сега ли? Сега
съм добре така,
в хармония с мойта душа!
И не, не се чувствам сама!
Но ти влез, ще ти сипя чаша вода,
ще ти предложа залък хляб и храна...
Може да останеш, ще ми бъде драго!
Но защо стоиш все още там, на прага?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Людмила Данова Все права защищены
