Защо стоиш на прага? 
Влез, ще ми бъде драго! 
Нали ти си моята Любов, 
сега ли чу сетния ми зов? 
Влез, макар и закъсняла,
не гледай с усмивка вяла! 
Аз те повиках, да, 
но не беше сега... 
Беше преди много лета, 
когато останах сама... 
Но не ме чуваше ти и
напразно те търсех с очи... 
А имах нужда от теб, 
както от залчето хлеб!
Сега ли? Сега 
съм добре така, 
в хармония с мойта душа! 
И не, не се чувствам сама! 
Но ти влез, ще ти сипя чаша вода,
ще ти предложа залък хляб и храна... 
Може да останеш, ще ми бъде драго! 
Но защо стоиш все още там, на прага?