7 мар. 2024 г., 10:38

Закъсняла Любов

1K 1 1

Защо стоиш на прага? 
Влез, ще ми бъде драго! 
Нали ти си моята Любов, 
сега ли чу сетния ми зов? 
Влез, макар и закъсняла,
не гледай с усмивка вяла! 
Аз те повиках, да, 
но не беше сега... 
Беше преди много лета, 
когато останах сама... 
Но не ме чуваше ти и
напразно те търсех с очи... 
А имах нужда от теб, 
както от залчето хлеб!
Сега ли? Сега 
съм добре така, 
в хармония с мойта душа! 
И не, не се чувствам сама! 
Но ти влез, ще ти сипя чаша вода,
ще ти предложа залък хляб и храна... 
Може да останеш, ще ми бъде драго! 
Но защо стоиш все още там, на прага? 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Людмила Данова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

20 место

Комментарии

Комментарии

  • Гласувах с удоволствие!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...