Закъсняла Любов
Защо стоиш на прага?
Влез, ще ми бъде драго!
Нали ти си моята Любов,
сега ли чу сетния ми зов?
Влез, макар и закъсняла,
не гледай с усмивка вяла!
Аз те повиках, да,
но не беше сега...
Беше преди много лета,
когато останах сама...
Но не ме чуваше ти и
напразно те търсех с очи...
А имах нужда от теб,
както от залчето хлеб!
Сега ли? Сега
съм добре така,
в хармония с мойта душа!
И не, не се чувствам сама!
Но ти влез, ще ти сипя чаша вода,
ще ти предложа залък хляб и храна...
Може да останеш, ще ми бъде драго!
Но защо стоиш все още там, на прага?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Людмила Данова Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
