Закъсняла среща
Защо с теб ме срещна тъй живота?
Защо направи си шега и двама ни ни запозна?
Да страдам аз, а може би и ти,
че срещнахме се късно в тоз коварен свят,
създаден не за мен и теб.
Колко те обичам да ти кажа аз не смея,
не, не, че съм страхлив,
но да загубя и малкото време, прекарвано с теб,
не бих могъл да понеса.
Ще страдам аз, а може би и ти,
но такава е била проклетата съдба.
Да бъдем близо, а всъщност тъй далеч,
да се разминаваме ден след ден и всичко да боли.
Как да те забравя, само ми кажи,
като и в сънищата си ми ти.
Прости ми, мила, но наистина те обичам,
макар да знам, че никога не би обикнала ме ти.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Павел Пеев Все права защищены
