May 10, 2007, 5:04 PM

Закъсняла среща

  Poetry
1.1K 1 1
 

Защо с теб ме срещна тъй живота?

Защо направи си шега и двама ни ни запозна?

Да страдам аз, а може би и ти,

че срещнахме се късно в тоз коварен свят,

създаден не за мен и теб.

Колко те обичам да ти кажа аз не смея,

не, не, че съм страхлив,

но да загубя и малкото време, прекарвано с теб,

не бих могъл да понеса.

Ще страдам аз, а може би и ти,

но такава е била проклетата съдба.

Да бъдем близо, а всъщност тъй далеч,

да се разминаваме ден след ден и всичко да боли.

Как да те забравя, само ми кажи,

като и в сънищата си ми ти.

Прости ми, мила, но наистина те обичам,

макар да знам, че никога не би обикнала ме ти.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павел Пеев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Е никога до сега не бях писал нищо и дори незнам как написах и това де ама дано ви хареса

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...