Защо с теб ме срещна тъй живота?

Защо направи си шега и двама ни ни запозна?

Да страдам аз, а може би и ти,

че срещнахме се късно в тоз коварен свят,

създаден не за мен и теб.

Колко те обичам да ти кажа аз не смея,

не, не, че съм страхлив,

но да загубя и малкото време, прекарвано с теб,

не бих могъл да понеса.

Ще страдам аз, а може би и ти,

но такава е била проклетата съдба.

Да бъдем близо, а всъщност тъй далеч,

да се разминаваме ден след ден и всичко да боли.

Как да те забравя, само ми кажи,

като и в сънищата си ми ти.

Прости ми, мила, но наистина те обичам,

макар да знам, че никога не би обикнала ме ти.