Закъсняла среща
Защо с теб ме срещна тъй живота?
Защо направи си шега и двама ни ни запозна?
Да страдам аз, а може би и ти,
че срещнахме се късно в тоз коварен свят,
създаден не за мен и теб.
Колко те обичам да ти кажа аз не смея,
не, не, че съм страхлив,
но да загубя и малкото време, прекарвано с теб,
не бих могъл да понеса.
Ще страдам аз, а може би и ти,
но такава е била проклетата съдба.
Да бъдем близо, а всъщност тъй далеч,
да се разминаваме ден след ден и всичко да боли.
Как да те забравя, само ми кажи,
като и в сънищата си ми ти.
Прости ми, мила, но наистина те обичам,
макар да знам, че никога не би обикнала ме ти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павел Пеев Всички права запазени
