mihri61 (Милко Христов)
502 1199
9 авг. 2017 г., 19:31

Закъсняло признание 

  Поэзия » Другая
1354 4 7

Кучето ми умира.

Бавно в очите му потъмнява луната.

Маха ми вяло с опашка за сбогом,

а аз си мисля –

от храната си гони мухите досадни.

Ще ми липсва твоето близване по ръката,

докато сутрин, по хладно, на двора

си пия мохитото.

Вече няма да срещаме и изгрева над реката,

след дългото тичане потопили в нея крака от умора.

В този последен, молещ се поглед,

малко на баща ми приличаш.

Спокойно, приятел, с друго няма да те заместя,

защото и моето време изтича!

Само, моля те, вместо на него,

позволи ми,

по мъжки на теб да кажа пропуснатото:
"Обичам те!".

© Милко Христов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??