Aug 9, 2017, 7:31 PM

Закъсняло признание 

  Poetry » Other
1429 4 7

Кучето ми умира.

Бавно в очите му потъмнява луната.

Маха ми вяло с опашка за сбогом,

а аз си мисля –

от храната си гони мухите досадни.

Ще ми липсва твоето близване по ръката,

докато сутрин, по хладно, на двора

си пия мохитото.

Вече няма да срещаме и изгрева над реката,

след дългото тичане потопили в нея крака от умора.

В този последен, молещ се поглед,

малко на баща ми приличаш.

Спокойно, приятел, с друго няма да те заместя,

защото и моето време изтича!

Само, моля те, вместо на него,

позволи ми,

по мъжки на теб да кажа пропуснатото:
"Обичам те!".

© Милко Христов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??