Кучето ми умира.
Бавно в очите му потъмнява луната.
Маха ми вяло с опашка за сбогом,
а аз си мисля –
от храната си гони мухите досадни.
Ще ми липсва твоето близване по ръката,
докато сутрин, по хладно, на двора
си пия мохитото.
Вече няма да срещаме и изгрева над реката,
след дългото тичане потопили в нея крака от умора.
В този последен, молещ се поглед,
малко на баща ми приличаш. ...