Закъсняло стихотворение
Денят, във който здравецът изсъхна,
мушкатото се сви и посивя,
бе онзи ден, когато мама тръгна
и аз се случих малка и сама.
И бързо трябваше да пораста,
но този път без обич и закрила,
със нея беше по-добър света,
днес Вярата ми дава сила.
И някак трябваше да продължа,
през страшната гора сама да мина
и стискайки в ръка свещта
се моля тихичко – Пази ме!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ивон Все права защищены
