valia1771 (Ивон)
371 11612
13.09.2017 г., 7:26 ч.

Закъсняло стихотворение 

  Поезия » Друга
1786 12 16

Денят, във който здравецът изсъхна,

мушкатото се сви и посивя,

бе онзи ден, когато мама тръгна

и аз се случих малка и сама.

 

И бързо трябваше да пораста,

но този път без обич и закрила,

със нея беше по-добър света,

днес Вярата ми дава сила.

 

И някак трябваше да продължа,

през страшната гора сама да мина

и стискайки в ръка свещта

се моля тихичко – Пази ме!

 

© Ивон Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви!
  • Ивон, преобърна душата ми, миличка!
    Стихът ти е прекрасен подарък за твоята майчица, мир на душата и...
    Поставям го в "Любими", за да си го чета пак. Благодаря ти!
  • Трогателно! Съжалявам, че не съм го прочел до днес! Но Господ знае! Разплака ме! Разплака!
  • Невероятно красиво, макар и тъжно... Изпитала съм го...Поздравления, Ивон!!!
  • Разплака ме стихът ти, Ивон...Прекрасен и много болезнен за мен!... Прегръщам те!
  • Минала си явно през страшната гора и носиш силна, креативна енергия 💐
  • Благодаря ви!
  • Тъжно и много силно!
  • Те винаги са с нас!
    Обичат ни и ни пазят!
  • не е закъснял стих, а топло изразена обич със сърцето, където носим жив спомена за най-обичните си хора...
  • Заседнаха ми думите някъде межу вярата и негодуванието...съдбата е лош противник...подмолен и невидим...но обичта винаги я побеждава!
  • Развълнува ме!!!Поклон!!!
  • Поклон!
  • Благодаря ви, Маргарита и Роби!
  • Затрогващ стих, Ивон!...Стисна ме за гърлото!...
  • със сигурност те пази! Прегръщам те, да не си сама в гората!
Предложения
: ??:??